Математика, 7 клас

Свойства на степените

Маскот-математик пред дъска със свойства на степените

Свойствата на степените са осем правила, по които степените се умножават, делят, степенуват и опростяват. На тази страница са събрани всички формули в една таблица: произведение и частно на степени с еднакви основи, степенуване на степен, степен на произведение и частно, нулев, отрицателен и дробен показател. Всяко свойство е разгледано с обяснение защо работи, следват примери стъпка по стъпка, разбор на чести грешки със знаците и интерактивен тренажор, където веднага можеш да се провериш.

Какво е степен: основа и показател

Степента е кратък запис на умножение на еднакви множители. Записът \(a^n\) означава, че числото \(a\) се умножава само по себе си \(n\) пъти:

\[a^n = \underbrace{a \cdot a \cdot \ldots \cdot a}_{n\ \text{множителя}}.\]

Тук \(a\) е основата на степента (това, което умножаваме), а \(n\) е показателят на степента (колко пъти умножаваме). Например, \(3^4 = 3 \cdot 3 \cdot 3 \cdot 3 = 81\): основата е 3, показателят е 4.

Два записа, които си струва да запомниш веднага: \(a^1 = a\) (едно «копие» на числото) и \(a^2\) — «квадрат», \(a^3\) — «куб». Всички правила по-долу работят именно с основите и показателите: едни свойства изискват еднакви основи, други — еднакви показатели. Да различаваш тези два случая е по-важно, отколкото да помниш формулите наизуст.

54
основа — числото, което умножаваме
показател на степента — колко пъти умножаваме
54 = 5 · 5 · 5 · 5 = 625

Всички свойства на степените: таблица с формули

Осемте основни свойства на степените е удобно да са пред очите ти в една таблица. Първите пет работят за всеки показател, а последните три разширяват понятието за степен до нулев, отрицателен и дробен показател.

СвойствоФормула
Произведение
еднакви основи — събираме показателите
am · an = am+n
Частно
еднакви основи — изваждаме показателите
am : an = am−n
Степенуване на степен
умножаваме показателите
(am)n = amn
Степен на произведение
всеки множител се степенува
(ab)n = anbn
Степен на частно
числителят и знаменателят се степенуват
(a/b)n = an/bn
Нулев показател
всяко число, различно от нула, дава единица
a0 = 1
Отрицателен показател
обръщаме в дроб
a−n = 1/an
Дробен показател
това е корен от степен n
am/n = ⁿ√(am)
a и b тук са всяко число или израз. Там, където има деление, основата не трябва да бъде нула: a ≠ 0, b ≠ 0.

Умножение и деление на степени с еднакви основи

Това са двете най-чести действия със степени.

При умножение показателите се събират, основата не се променя:

\[a^m \cdot a^n = a^{m+n}.\]

Защо е така: в първия множител има \(m\) еднакви числа, във втория — \(n\), общо те са \(m+n\). Например, \(2^5 \cdot 2^3 = 2^{5+3} = 2^8 = 256\).

При деление показателите се изваждат (от показателя на делимото изваждаме показателя на делителя):

\[a^m : a^n = a^{m-n}, \quad a \neq 0.\]

Например, \(11^9 : 11^6 = 11^{9-6} = 11^3 = 1331\).

Важно: при събиране и изваждане на степени показателите не се събират. Записът \(2^3 + 2^4\) не може да се съкрати до една степен: \(2^3 + 2^4 = 8 + 16 = 24\), докато \(2^7 = 128\). Свойствата работят само за умножение и деление.

Основата при умножение също не се променя. \(2^3 \cdot 2^4\) е \(2^7\), а не \(4^7\): събираме показателите, а основата преписваме такава, каквато е.

Степенуване на степен, степен на произведение и степен на частно

Степенуване на степен — показателите се умножават:

\[(a^m)^n = a^{m \cdot n}.\]

Например, \((4^3)^2 = 4^{3 \cdot 2} = 4^6 = 4096\).

Степен на произведение — всеки множител се степенува:

\[(a \cdot b)^n = a^n \cdot b^n.\]

Например, \((2 \cdot 5)^3 = 2^3 \cdot 5^3 = 8 \cdot 125 = 1000\).

Степен на частно — степенуват се и числителят, и знаменателят:

\[\left(\frac{a}{b}\right)^n = \frac{a^n}{b^n}, \quad b \neq 0.\]

Например, \(\left(\frac{3}{4}\right)^2 = \frac{9}{16}\).

Последните две формули често се използват отдясно наляво — тогава те позволяват да се умножават степени с различни основи, но еднакви показатели: \(4^3 \cdot 25^3 = (4 \cdot 25)^3 = 100^3 = 1\,000\,000\).

А ако основите са различни и показателите също са различни, изразът обикновено се привежда към еднаква основа: забелязва се, че числата са степени на едно и също число. Например, \(9^4 = (3^2)^4 = 3^8\), а произведението \(4^3 \cdot 8^2\) се превръща в \((2^2)^3 \cdot (2^3)^2 = 2^6 \cdot 2^6 = 2^{12}\).

Нулев и отрицателен показател на степен

Всяко число, различно от нула, на нулева степен е равно на единица:

\[a^0 = 1, \quad a \neq 0.\]

Това не е измислица, а следствие от правилото за деление: \(6^3 : 6^3 = 6^{3-3} = 6^0\), но същото частно е равно на \(216 : 216 = 1\). Значи, \(6^0 = 1\). Изразът \(0^0\) не е дефиниран.

Отрицателният показател означава единица, делена на степента:

\[a^{-n} = \frac{1}{a^n}, \quad a \neq 0.\]

Например, \(2^{-3} = \frac{1}{2^3} = \frac{1}{8}\), а \(10^{-2} = \frac{1}{100} = 0{,}01\).

Удобно следствие: дробь с отрицателна степен се обръща, а показателят става положителен:

\[\left(\frac{a}{b}\right)^{-n} = \left(\frac{b}{a}\right)^{n}, \qquad \left(\frac{2}{3}\right)^{-2} = \left(\frac{3}{2}\right)^{2} = \frac{9}{4}.\]

Минусът в показателя не прави числото отрицателно. Записът \(2^{-3}\) е положителната дроб \(\frac{1}{8}\), а не \(-8\). Знакът на показателя отговаря за «обръщането», а не за знака на резултата.

Главното: всички осем свойства от таблицата продължават да работят и за нулев, и за отрицателен показател — например, \(x^{-2} \cdot x^{-5} = x^{-7}\).

Дробен показател на степен и корени

Дробният показател е друг начин да се запише корен:

\[a^{\frac{1}{n}} = \sqrt[n]{a}, \qquad a^{\frac{m}{n}} = \sqrt[n]{a^m} = \left(\sqrt[n]{a}\right)^m.\]

Знаменателят на дробта показва степента на корена, числителят — степента на подкоренния израз. Примери: \(16^{\frac{1}{2}} = \sqrt{16} = 4\), \(32^{\frac{1}{5}} = \sqrt[5]{32} = 2\), \(27^{\frac{2}{3}} = \left(\sqrt[3]{27}\right)^2 = 3^2 = 9\).

Ограничение: за четен знаменател \(n\) основата трябва да бъде неотрицателна (\(a \geqslant 0\)) — корен от четна степен от отрицателно число в училищния курс не се извлича.

Защо е нужно това: с дробни показатели работят същите свойства, затова корените е удобно да се умножават и делят, като се превърнат в степени. Например, \(\sqrt{7} \cdot \sqrt[4]{7} = 7^{\frac{1}{2}} \cdot 7^{\frac{1}{4}} = 7^{\frac{3}{4}}\).

Степен на отрицателно число: къде се губи знакът

Ако основата е отрицателна, знакът на резултата зависи от четността на показателя:

  • четен показател — резултатът е положителен: \((-3)^2 = 9\);
  • нечетен показател — резултатът е отрицателен: \((-3)^3 = -27\).

Особено важно е да се различават записите със скоби и без скоби: \((-3)^2 = 9\), но \(-3^2 = -9\). Във втория случай на квадрат се повдига само тройката, а минусът остава отпред. Това е най-честата загуба на знак при контролни.

Отделно е полезно да се помнят степените на минус единица: \((-1)^{100} = 1\), а \((-1)^{101} = -1\) — четният показател дава \(+1\), нечетният дава \(-1\).

Минус в скобите
(−a)n
В степента се включва и минусът
(−2)3 = −8(−2)4 = 16
Минус извън скобите
−an
В степента отива само числото
−23 = −8−24 = −16
Четният показател прави резултата положителен само тогава, когато минусът е в скобите. Без скоби минусът остава пред отговора при всеки показател.

Ред на действията в изрази със степени

Когато в израза има и степени, и обикновени действия, редът е следният: първо скобите, след това степените и корените, после умножението и делението, и едва накрая събирането и изваждането.

Например, \(5 + 2 \cdot 3^2 = 5 + 2 \cdot 9 = 5 + 18 = 23\): първо повдигаме на квадрат и едва след това умножаваме и събираме.

1
Скоби
първо смятаме всичко, което е в скобите
2
Степени и корени
повдигаме на степен и извличаме корени
3
Умножение и деление
по ред отляво надясно
4
Събиране и изваждане
на последно място, отляво надясно
7 − 4 · 23 = 7 − 4 · 8
= 7 − 32 = −25

Примери: как да прилагаме свойствата на степените

Пример 1. Умножение и деление в един израз

Задача. Опрости \(x^7 \cdot x^4 : x^9\).

Стъпка 1. Умножение: основите са еднакви, събираме показателите — \(x^7 \cdot x^4 = x^{7+4} = x^{11}\).

Стъпка 2. Деление: изваждаме показателите — \(x^{11} : x^9 = x^{11-9} = x^2\).

Отговор. \(x^2\) (при \(x \neq 0\)).

Пример 2. Степен на произведение с коефициент

Задача. Степенувай \((3a^4)^3\).

Стъпка 1. Всеки множител се степенува: \((3a^4)^3 = 3^3 \cdot (a^4)^3\).

Стъпка 2. Смятаме поотделно: \(3^3 = 27\), а при степенуване на степен показателите се умножават — \((a^4)^3 = a^{4 \cdot 3} = a^{12}\).

Отговор. \(27a^{12}\). Честа грешка тук е да се забрави степенуването на тройката и да се напише \(3a^{12}\).

Пример 3. Отрицателен показател в произведение

Задача. Пресметни \(8^{-2} \cdot 8^{5}\).

Стъпка 1. Основите са еднакви — събираме показателите по обичайното правило, минусът просто участва в събирането: \(8^{-2+5} = 8^{3}\).

Стъпка 2. \(8^3 = 512\).

Отговор. \(512\). Забележи: не беше нужно да превръщаме \(8^{-2}\) в дроб — свойствата на степените работят директно с отрицателни показатели.

Пример 4. Дроб с отрицателна степен

Задача. Пресметни \(\left(\frac{2}{5}\right)^{-2}\).

Стъпка 1. Отрицателният показател обръща дробта: \(\left(\frac{2}{5}\right)^{-2} = \left(\frac{5}{2}\right)^{2}\).

Стъпка 2. Повдигаме на квадрат числителя и знаменателя: \(\left(\frac{5}{2}\right)^{2} = \frac{25}{4}\).

Отговор. \(\frac{25}{4} = 6{,}25\).

Пример 5. Дробен показател

Задача. Пресметни \(81^{\frac{3}{4}}\).

Стъпка 1. Знаменателят на показателя е степента на корена: \(81^{\frac{3}{4}} = \left(\sqrt[4]{81}\right)^{3}\).

Стъпка 2. \(\sqrt[4]{81} = 3\), защото \(3^4 = 81\).

Стъпка 3. Остава да повдигнем на куб: \(3^3 = 27\).

Отговор. \(27\). По-удобно е първо да извлечем корена — числата стават по-малки, отколкото ако първо смятаме \(81^3\).

Пример 6. Комбиниран израз

Задача. Пресметни \(\dfrac{(3^2)^3}{3^4}\).

Стъпка 1. Степенуване на степен в числителя: \((3^2)^3 = 3^{2 \cdot 3} = 3^6\).

Стъпка 2. Деление на степени с еднакви основи: \(3^6 : 3^4 = 3^{6-4} = 3^2\).

Стъпка 3. \(3^2 = 9\).

Отговор. \(9\). Общо правило: първо разкриваме скобите и степените на степени, след това работим с умножението и делението.

Чести грешки при действия със степени

  • Събират показателите при **събиране** на степени: пишат $2^2 + 2^2 = 2^4$.

    Показателите се събират само при умножение. Тук \(2^2 + 2^2 = 4 + 4 = 8\), а \(2^4 = 16\) — равенството е грешно. Сумата от степени изобщо не може да се съкрати до една степен, тя може само да се изнесе пред скоби: \(2^2 + 2^2 = 2 \cdot 2^2 = 2^3\).

  • Умножават и основите: $2^3 \cdot 2^4 = 4^7$.

    Основата при умножение на степени остава същата, променя се само показателят: \(2^3 \cdot 2^4 = 2^{3+4} = 2^7 = 128\).

  • Смятат, че $(a+b)^n = a^n + b^n$, като бъркат сумата с произведението.

    Степента може да се «раздава» само на произведение: \((2 \cdot 3)^2 = 2^2 \cdot 3^2 = 4 \cdot 9 = 36\) — вярно. Но \((2+3)^2 = 5^2 = 25\), докато \(2^2 + 3^2 = 13\). За сума са нужни формулите за съкратено умножение, а не свойствата на степените.

  • Смятат, че $a^0 = 0$.

    Напротив: всяко число, различно от нула, на нулева степен е равно на единица — \(9^0 = 1\). Нула като резултат дава само самата основа, ако е равна на нула (\(0^n = 0\) при \(n > 0\)), а изразът \(0^0\) не е дефиниран.

  • Изваждат показателите в обратен ред: $3^7 : 3^2 = 3^{-5}$.

    От показателя на делимото се изважда показателят на делителя, а не обратното: \(3^7 : 3^2 = 3^{7-2} = 3^5 = 243\). Редът тук е важен, точно както при обикновеното изваждане.

  • Мислят, че отрицателният показател прави числото отрицателно: $2^{-2} = -4$.

    Отрицателният показател означава дроб, а не минус: \(2^{-2} = \frac{1}{2^2} = \frac{1}{4}\). Резултатът остава положителен.

  • Губят знака при отрицателна основа: пишат $(-4)^2 = -16$.

    При четен показател минусът «изчезва»: \((-4)^2 = (-4) \cdot (-4) = 16\). А записът без скоби означава друго: \(-4^2 = -(4^2) = -16\). Скобите решават всичко.

Въпроси и отговори за свойствата на степените

Събират ли се или се умножават степените при умножение?

При умножение на степени с еднакви основи се събират показателите, а самата основа не се променя: \(a^m \cdot a^n = a^{m+n}\). Например, \(6^2 \cdot 6^5 = 6^{7}\). Показателите се умножават в друг случай — когато степенуваме степен: \((a^m)^n = a^{mn}\).

При деление степените събират ли се или се изваждат?

Изваждат се: от показателя на делимото се изважда показателят на делителя, \(a^m : a^n = a^{m-n}\) при \(a \neq 0\). Например, \(10^9 : 10^4 = 10^{5}\).

На колко е равно число на нулева степен?

На единица, ако основата не е нула: \(a^0 = 1\). Това следва от правилото за деление — частното \(a^n : a^n\) е равно едновременно и на \(a^0\), и на единица. Изразът \(0^0\) в училищния курс не е дефиниран.

Как да се отървем от отрицателен показател на степен?

Като обърнем израза в дроб: \(a^{-n} = \frac{1}{a^n}\). Например, \(x^{-5} = \frac{1}{x^5}\). Ако основата сама по себе си е дроб, тя просто се обръща, а показателят става положителен.

Какво е основа и показател на степен?

В записа \(a^n\) числото \(a\) е основата на степента, т.е. множителят, който се повтаря; \(n\) е показателят на степента, той казва колко такива множителя има. В записа \(5^4\) основата е 5, показателят е 4, а самата стойност е 625.

Може ли да се умножават степени с различни основи?

Могат да се съкратят до една степен, ако показателите съвпадат: \(a^n \cdot b^n = (ab)^n\). Например, \(2^4 \cdot 5^4 = 10^4 = 10\,000\). Ако и основите, и показателите са различни, изразът първо се привежда към обща основа (когато е възможно), иначе се оставя така, както е.

Колко общо са свойствата на степените?

Основните са осем: произведение и частно на степени с еднакви основи, степенуване на степен, степен на произведение, степен на частно, нулев показател, отрицателен показател и дробен показател. В различните учебници те се групират по различен начин, затова се срещат формулировки «пет свойства» или «десет свойства», но съдържанието е едно и също — цялата сводка е в таблицата по-горе.

Какво означава дробен показател на степен?

Корен. Знаменателят на дробта е степента на корена, числителят е степента на подкоренния израз: \(a^{\frac{m}{n}} = \sqrt[n]{a^m}\). Например, \(16^{\frac{1}{2}} = \sqrt{16} = 4\). За четен знаменател основата трябва да бъде неотрицателна.

В кой клас се изучават свойствата на степените?

Степен с естествен показател и нейните основни свойства се изучават в 7 клас по алгебра, степен с цял отрицателен показател — в 8 клас, а степен с рационален (дробен) показател и корени — в 9–11 клас. Същите свойства са нужни на НВО и ДЗИ при преобразуване на изрази.

Имаш ли още въпроси? Продължи в чата

Не намерихте нужната тема?

Още материали за този предмет

4,92 18437 оценки
Потребител #4365351

Редакторът на текст върху снимки много ми хареса — резултатът се оказа истински шедьовър.

Web · Май 2026
Потребител #4383661

Благодаря, работата на невронната мрежа наистина ме впечатли. Перфектно!

Web · Май 2026
Потребител #4279467

Много ми харесва — би било чудесно да има още няколко безплатни опита.

Google Play · Май 2026
Потребител #4160129

Прекрасно приложение с достъпни цени.

Web · Май 2026
Текстът е копиран
Готово
Грешка