Клетката е „тухличката“, от която е изградено всичко живо: и маргаритката, и котката, и човекът. При растенията и животните клетките са устроени сходно, но не еднакво: има общи части — мембрана, цитоплазма, ядро, митохондрии, а има и такива, които се срещат само при единия вид. На тази страница са представени схеми на строежа на растителна и животинска клетка, таблица с органелите и техните функции, основните разлики — и тренажор, за да проверите веднага себе си.
Какво е клетка и от какво се състои
Клетката е най-малката част на организма, която сама по себе си е жива: тя се храни, диша, расте и се дели. Клетката може да се разгледа само под микроскоп: повечето клетки са 5–10 пъти по-тънки от човешки косъм.
Всяка клетка — и растителна, и животинска — е устроена по един план. Отвън тя е ограничена от тънка клетъчна мембрана. Вътре се намира полутечна цитоплазма, в която плуват ядрото и органелите — постоянни части на клетката, всяка от които има своя работа.
Удобно е да си представим клетката като малък град: ядрото е кметството с документите, митохондриите са електроцентралите, рибозомите са фабрики за сглобяване на белтъци, ЕПС е пътната мрежа, апаратът на Голджи е склад с опаковки, а мембраната е границата с охрана, която решава кого да пусне вътре. Разликата между растителна и животинска клетка е в това кои „сгради“ в този град има и кои липсват.
Строеж на растителна клетка
Основната особеност на растителната клетка се вижда веднага: върху мембраната тя има плътна клетъчна стена от целулоза. Именно тя поддържа формата, затова под микроскоп клетките на лист или кожица от лук приличат на спретнати тухлички, плътно прилепнали една към друга.
Втори отличителен знак са хлоропластите: зелени телца с хлорофил, в които протича фотосинтезата. Трети е една голяма вакуола в центъра: тя е пълна с клетъчен сок и така силно разпъва клетката отвътре, че избутва цитоплазмата и ядрото към стената. Именно благодарение на вакуолите листата са еластични, а без поливане растението вехне.
Строеж на животинска клетка
Животинската клетка е по-проста отвън: клетъчна стена няма, има само мека мембрана. Затова такава клетка е кръгла и може да променя формата си — левкоцитът в кръвта ни дори пълзи, като изпуска израстъци.
Хлоропласти в животинската клетка няма: животното не умее да създава органични вещества от въздух и вода и ги получава с храната. Затова пък добре се забелязват лизозомите — мехурчета-„стомахчета“, които преработват попаднали вътре частици, и клетъчният център с центриоли, който участва в деленето и образува нишките на делителното вретено. А ето че голяма централна вакуола няма: срещат се само дребни временни мехурчета.
Органели на клетката и техните функции
Частите на клетката е най-удобно да се запомнят не като списък от названия, а като двойки „органел — какво прави“. На контролно най-често се пита именно за функцията, а не за външния вид.
| Част на клетката | Какво прави |
|---|---|
| Клетъчна мембрана | Отделя клетката от външната среда и решава какво да пропусне навътре и какво да изведе навън |
| Клетъчна стена | Плътна обвивка от целулоза извън мембраната: защитава и поддържа постоянна форма. Само при растения |
| Цитоплазма | Полутечна вътрешна среда: свързва всички части на клетката, в нея протичат реакции и се преместват вещества |
| Ядро | Главен център за управление: съхранява наследствена информация в хромозомите и ръководи работата на клетката |
| Митохондрии | „Енергийни станции“: в тях протича дишането на клетката и се натрупва енергия под формата на АТФ |
| Рибозоми | Най-малките органели без мембрана: сглобяват белтъци |
| ЕПС | Ендоплазмена мрежа — система от каналчета за транспорт на вещества. На грапавата ЕПС са разположени рибозоми |
| Апарат на Голджи | „Склад и опаковка“: натрупва вещества, опакова ги в мехурчета и ги извежда от клетката |
| Лизозоми | Мехурчета с ензими: преработват частици и отслужили части на клетката. Особено забележими в животинската клетка |
| Вакуола | Мехурче с клетъчен сок. При растенията тя е една и е голяма: натрупва вода и вещества, разпъва клетката отвътре |
| Пластиди (хлоропласти) | Само при растения. В зелените хлоропласти с хлорофил протича фотосинтеза |
| Клетъчен център (центриоли) | Участва в деленето: разтяга хромозомите към полюсите на клетката. При висшите растения центриоли липсват |
Разлика между растителна клетка и животинска клетка
Общото между тези клетки е повече от разликите: и двете имат мембрана, цитоплазма, ядро с хромозоми, митохондрии, рибозоми, ЕПС и апарат на Голджи. Затова в отговора е логично първо да се посочи общото, а след това да се изброят разликите. Накратко основните: само при растенията има клетъчна стена, пластиди и голяма вакуола, а при животните — клетъчен център с центриоли и добре изразени лизозоми.
| Признак | Растителна клетка | Животинска клетка |
|---|---|---|
| Клетъчна стена | има, от целулоза | няма, само мембрана |
| Пластиди, включително хлоропласти | има | няма |
| Вакуоли | една голяма, с клетъчен сок | малки и временни или изобщо липсват |
| Клетъчен център с центриоли | при висшите растения няма | има |
| Лизозоми | почти не са изразени: работата им се поема от вакуолата | добре изразени |
| Резервно вещество | скорбяла | гликоген |
| Форма на клетката | постоянна, често правоъгълна | кръгла, може да се променя |
| Хранене | сама създава органични вещества на светлина | получава готови органични вещества с храната |
Разбор на задачи
Пример 1. Как по рисунка да определим дали клетката е растителна или животинска
Задача: на рисунката е клетка. Определете дали е растителна или животинска.
Стъпка 1. Разглеждаме границата. Ако отвън се вижда дебела твърда обвивка, а клетката прилича на тухличка с прави страни — това е клетъчна стена, т.е. растение.
Стъпка 2. Търсим зелени телца. Има хлоропласти — със сигурност е растителна клетка.
Стъпка 3. Разглеждаме вакуолата. Един огромен мехур в центъра, който е избутал ядрото към края, — отново растение.
Стъпка 4. Ако нищо от това го няма, а клетката е кръгла, само с мембрана и дребни мехурчета — пред вас е животинска клетка.
Извод: трите основни маркера на растението са — стена, хлоропласти, голяма вакуола. Достатъчен е дори един от тях.
Пример 2. Защо листът е зелен, а коренът е бял
Въпрос: все пак и листът, и коренът са части на едно растение. Защо тогава са с различен цвят?
Разбор. Цвета дават пластидите, а те биват три вида. В клетките на листа има много зелени хлоропласти — те се нуждаят от светлина за фотосинтеза. В клетките на корена няма светлина и хлоропластите там са безполезни: вместо тях има безцветни левкопласти, в които се натрупва скорбяла. А в венчелистчетата и зрелите плодове работят хромопласти — те придават червен, оранжев и жълт цвят.
Отговор: хлоропласти има не във всяка клетка на растението, а само там, където има светлина.
Пример 3. Намерете грешките в описанието
Задача: „В животинската клетка клетъчната стена защитава съдържанието, а хлоропластите й дават енергия“. Намерете грешките и ги поправете.
Грешка 1. Животинската клетка няма клетъчна стена — нейното съдържание е ограничено само от мембрана.
Грешка 2. Животни също нямат хлоропласти, и енергията на клетката не се осигурява от тях, а от митохондриите. Хлоропластите изобщо не „дават енергия“: те създават органично вещество на светлина.
Правилен вариант: „В животинската клетка съдържанието е ограничено от клетъчна мембрана, а енергията на клетката се осигурява от митохондриите“.
Чести грешки
-
Бъркат клетъчната стена и клетъчната мембрана.
Това са различни обвивки. Мембрана има всяка клетка: тя е тънка, мека и избирателно пропуска вещества. Клетъчната стена се намира извън мембраната, тя е плътна, от целулоза, и я има само при растенията (а също и при гъбите и бактериите, но там тя е от други вещества).
-
Смятат, че растенията не дишат, а следователно нямат митохондрии.
Митохондрии има и в растителната клетка: растението диша денонощно, както и животното. Просто през деня на светлина фотосинтезата протича по-активно от дишането и изглежда, че растението само отделя кислород.
-
Мисли се, че хлоропласти има във всяка клетка на растението.
Хлоропласти има там, където достига светлина — преди всичко в клетките на листа и зелените стъбла. В клетките на корена ги няма: там има други пластиди — безцветни левкопласти със запас от скорбяла.
-
Смята се вакуолата за празнота вътре в клетката.
Вакуолата е пълна с клетъчен сок — вода с разтворени захари, соли и пигменти. Тя натрупва вещества и разпъва клетката отвътре, затова листата остават еластични.
-
Пише се, че животинската клетка изобщо няма вакуоли.
По-точно е да се каже: животинската клетка няма голяма централна вакуола с клетъчен сок. Дребни временни вакуоли се срещат — например храносмилателни и съкратителни при едноклетъчни животни.
-
Нарича се ядрото единственият органел, без който клетката не може.
Ядрото наистина е главното в клетките на растенията и животните, но има и клетки без оформено ядро — това са бактериите. И при самите растения и животни има безядрени клетки, например зрелите еритроцити на човека.
Въпроси и отговори
С какво растителната клетка се отличава от животинската?
Растителната клетка има плътна клетъчна стена от целулоза, пластиди (включително зелени хлоропласти) и една голяма вакуола с клетъчен сок. Животинската клетка няма нищо от това, но пък има клетъчен център с центриоли и добре изразени лизозоми. Растението само създава органични вещества на светлина, а животното ги получава с храната.
Какво е общото между растителната и животинската клетка?
Общ план на строежа: клетъчна мембрана, цитоплазма, ядро с хромозоми, митохондрии, рибозоми, ендоплазмена мрежа и апарат на Голджи. И двете клетки се хранят, дишат, растат и се делят. Затова и растенията, и животните се отнасят към еукариотните организми.
Кои органели има само при растителната клетка?
Пластиди — хлоропласти (зелени, за фотосинтеза), хромопласти (цветни, във венчелистчета и плодове) и левкопласти (безцветни, натрупват скорбяла). Освен това, само при растенията има клетъчна стена от целулоза и голяма централна вакуола.
Кои органели са характерни само за животинската клетка?
Клетъчен център с центриоли — при висшите растения той липсва. Също така характерен признак на животинската клетка се считат лизозомите: при растенията работата им до голяма степен се изпълнява от вакуолата. Резервното вещество при животните също е тяхно — гликоген, а не скорбяла.
Коя част на клетката е главна и защо?
За главна се счита ядрото: в него се съхранява наследствената информация в хромозомите, то управлява синтеза на белтъци и деленето на клетката. Но без мембрана, цитоплазма и митохондрии клетката също не би оцеляла — тя работи като единна система.
Има ли клетъчна стена при гъбите и бактериите?
Да, но тя е от други вещества. При растенията стената е от целулоза, при гъбите — от хитин, при бактериите — от муреин. Затова в отговора е важно да се говори не просто „клетъчна стена“, а „клетъчна стена от целулоза“ — това е точно растителен признак.
